Foxxx Mulder Blog

Здравейте. Преди да кажа/разкажа каквото и да е искам да ви се представя. Казвам се Матю. Да, да. Ще кажете ‘Че кой би кръстил една лисица Матю?’, но пък от друга страна, кой би гледал лисица, че да има правото да й даде име? И тъй като мен никой не ме гледа, аз бях кръстен не от някой друг ами от самия себе си. Сам си избрах името, защото кръстницата ми леля Белка... Ще кажете, ‘че що за име е Белка?’ и пак ще сгрешите. Вие гледате от гледната точка на обикновени хора, пък за да вникнете в смисъла трябва да гледате от гледната точка на горско животно. Въпросната леля Белка не бе нищо друго освен една съвсем леко пълничка (колкото й позволява породата), дългоопашата, остромуцунеста белка. Тъй като и нея нямаше кой да кръсти, та наложи се и тая работа да свърша аз. Поради липса на поетично двъхновение у моята скромна натура (все пак съм най-обикновена лисица) и поради творческа ограниченост така и не успях да й измисля име, което да пасва най-много на характера й, та реших да я нарека, както я наричате и вие, хората - белка. Но нека вмъкна няколко думички и за характера на леля Белка. Висока шест стъпки (лисичи) с дълга кафява, почти черна опашка, по която винаги се събираха всевъзможни пръчици, бодли, козешки фърфъланки и тям подобни. Макар да бе доста суетна белка, тя изобщо не поддържаше опашката си. А нейната суетата се простираше от поддържането на винено червения цвят на муцунката, по която приличаше на дългогодишен пияница (и бе често причина за насмешки от страна на дечурлигата от местното село, тръгнали на разходка из нашия дом) и който червен цвят поддържаше посредством навиране на муцунката си в някой малинов храст (чудесен начин за поддръжка на зъбите и в същото време за улесняване на храносмилането), като се мине през редовно изчеткване на всяка дребна мръсотийка и закачило се клонче от коремчето и се стигне до редовно измиване на крайниците си. Но опашката от друга страна изглеждаше така сякаш с нея някой селски пастир мете редовно кошарата на овцете си. Тя бе крайно своенравна жена. Вече на възраст нрава й все по-често се проявяваше, решенията й по дадени въпроси все по-често се меняха а тактиките за ловуване ставаха все по-дръзки. Държеше се като малко момиченце, което независимо от всичко трябваше да постигне своето. Направо се подиграваше със селските кучета, стигна дотам, че веднъж захапа опашката на едно клето рунтаво пуделче, което сладко си спеше пред колибката в горещата лятна нощ. Горкото четириного нададе такъв вой, че цялата махала се разбуди, а стопанина не закъсня да награди своя гласовит питомец с няколко удара със сопата по гърба, от които кучето не само не утихна, но реши да изпее още една ария от своята тъй вдъхновяваща опера. Веднъж пък леля Белка се вмъкна в лятната кухня на една къща намираща се досами гората. След като се настани в тепсията с прясно омесени кюфтета, поставени на такова удобно място на кухненската маса, като че ли специално приготвени за нашата гостенка, тя зае позиция на отбрана и започна внимателно да нагъва от месото. В този момент обаче стопанката на дома реши да хвърли едно око на кюфтета, притеснена може би дали не е пропуснала да сложи още някоя подправка, която допълнително да се услади на белката. Щом видя тази лакомо нагъваща червена муцуна прикрепена към посипаното с тъмно кафяви до червени косми удължено тяло, стопанката реши да нададе вой с който може би искаше да предупреди цялото село за атаката на спартанците. Този вой не само, че не стресна нашата героиня, но я накара да покаже жълтеникавите си зъби, между които все още червенееше месото, в една чаровно развеселяваща усмивка. Не само че не постигна очаквания ефект (а именно да предизвика умиление у странно стоящата и втрещена в нея старица), но като че ли разсърди леко гостоприемната стопанка, която веднага се оттегли от временно приела ролята на гостна за горски обитатели, лятна кухня, вероятно за да донесе и наденичките с които да почерпи новата си приятелка. Леля Белка, обаче се прояви много невъзпитано и изобщо не дочака стопанката да се върне с наденичките, ами вече сита скочи с едно отмерено движение към близкия стол, оттам на земята и започна да се изнизва през градината към добре познатата дупка на оградата. По време на отпускащата разходка из градината, имаща за цел да улесни храносмилането на моята кръстница, една летяща метла едва не я цапардоса по гърбината. За щастие обаче наместо това се стовари върху саксия с посаден трилистник и осакати горкото растение. След този инцидент обаче по-подходящи наименование за него би било двулистник. И това са само част от перипетиите, през които минава моята кръстница, едва ли не част от ежедневието й. Занапред може да ви разкажа още интересни истории около нея и нейното ежедневие, което дори бих казал е далеч по интересно от моето собствено. И все пак не мисля, че сте добили пълна представа, че дори и частична за сложния характера на това тъй приятно горско животинче. След тази некратка вметка за моята леля Белка мисля, че е ред да ви разкажа няколко думи и за мен и моето ежедневие в горската фауна. Уви, с прискърбие на сърцето обаче забелязвам, че остават още само броени редове до запълването на този лист хартия, който се оказа последния наличен, а кой знае кога ще имам възможност да задигна някоя хартийка от тетрадката на непослушните ученици. Сетих се обаче, че днес е петък и дечурлигата ще се приберат от училище радости за предстоящите два дни безспирни игри, знам ги аз, още със слизането от автобуса и захвърлят раниците си на местната полянка, за да си играят на катерушките и пясъчниците. Мисля, че ще успея да задигна още една две странички. До скоро приятелю!

Пребоядисват Айфеловата кула за 120-годишнината й

Айфеловата кула – една от най-посещаваните забележителности в света – ще придобие свеж вид с 19-та кампания за пребоядисването й по случай нейната 120-годишнина във вторни. Кулата се пребоядисва средно веднъж на всеки 7 години. Да й е честито и на нея та и на франсетата. Като говорим за тях вчера отпадна онова франсе от “Бягство към победата”, не че го гледам де…

В сходни новини по случай 120-та си годишнина и Лили Иванова реши да смени цвета на косата си. Да й е честито и на нея, носят се слухове, че баба ви Лили ще прибегне до услугите на френските бояджии, които явно имат опит с реставрацията на антики. В списъка за чакащите за реставрация антики се е записал и Тодор Колев, който за цялата процедура дава 100 кила ракия, което ме подсеща, че днеска варихме ракията. НАЗДРАВЕ!

Пловдивският митрополит Николай контрира яростно позицията на министъра на образованието и науката и вицепремиер Даниел Вълчев по отношение на вероучението и религиозните символи в училище. За тези от вас, които живеят в пещери и не гледат новини, ще припомня, че тази позиция е именно против носенето на религиозни символи в училище. Ето какво каза попа “Аз не съм сигурен, че това, българският ученик да се прекръсти преди началото на учебните часове за успех и за Божие вдъхновение чрез духа на премъдростта, е нещо лошо”. Работата е там обаче, че днешните ученици разчитат премного на божието вдъхновение и твърде малко на собствените си усилия. Те наш’те мили ученици само това им липсваше. Да им забранят носенето на религиозни символи в даскалото. Иначе всичко им е изрядно, нито пият по пейките в междучасията, нито трошат чинова/столове, нито нападат учителите си, нито псуват като трактористи, нито пускат свои порно клипчета в нета, нито бягат от часовете… Те почитат своя бог, като примерни християни/мюсюлмани и преди всеки час, отправят молитва към него. Ето и какво гласи въпросната молитва:
“Мили Боже, прости нам грешните (и тези които избягаха от час) и избави ни от контролни. Накажи мръсните даскали, които не щат да пишат по една келява тройка, за да не ги накажем ние. Изпрати им проказа или най-малкото един всеобщ учителски потоп. Прояви се милостив над нас вярващите и избави ни от лукавия (директора). Опрости нам отсъствията от часовете, както ние простихме на щерката на зам.директора. И благослови ни с висшето си милосърдие, както благославяме даскалката по химия, да я еВа у вещицата проста. Благодарим ти за вниманието Боже, Ицка, пич, копеуе, мой, свой, чужд, или там както се зовеш, че нали знаеш сичко е относително.”

Имало едно време една овца. Не, не може така. Как една нищо и никаква овца ще бъде в центъра на една приказка!? И нима съм тръгнал и аз приказки да пиша? Не, нито ще е приказка, нито пък овцата ще е в нейния център! Отначало. Имало едно време едно момче, което си мечтало за овца. Ех, ама и аз съм… Сега ще речете – много зоофилско! Пък и да не речете така, то какъв смисъл би имало едно момче точно за овца да си мечтае? Не, и така не бива. Ами как? Няма да ми помогнете нали? Знам аз! Помощ от никого не чакам, но това е друга тема. И така, преди незнайно колко години или дори десетилетия а защо не векове или хилядолетия, та именно тогава (неизвестно кога) съществувало едно момче. То поради причини, с които няма да ви занимавам (не защото не са интересни, ами защото нямате толкова време, което да отделите на моя скромен разказ), имало нужда от овца. Срещнало то една случайна личност, но как тъй? Та случайни личности няма, да речем тогава, срещнало съвсем случайно по стечения на обстоятелствата, с които също няма да ви досажда, един пилот на самолет. Но, това не бил какъв да е пилот на самолет, ами кацнал аварийно насред пустиня. Не е важно нито насред коя пустиня кацнал, нито дали е кацнал или се е разбил, нито пък какъв самолет кацнал. Важното в случая, е че се озовал точно в точния момент на същото място на което се озовало и момчето. И тук заплашен от риск да се превърне разказа в преразказ, се решавам на драстични мерки, каквито няма да ви разкривам, но по-съобразителните от вас, а също и тези, които са чели първоизточника веднага ще се досетят! Въпросния пилот носел цял живот детското в себе си и именно затова бил автоматично причисляван в графата “странен”. А ако знаеха само те (сиреч не-странните), колко по-хубаво е да си странен, нямаше изобщо да карат въпросния странник да се чувства тъй странен в този странен разказ. Та този странен пилот, чието име ние не знаем срещнало онова същото момче, което надявам се не сте забравило вече, но дори и да сте, не бих ви се сърдил, тъй като така написан разказа, не създава запаметяващи се картини. Тази срещна била необикновена както за единия така и за другия. Тази среща ще доведе до едно приятелство продължаващо цял един човешки живот, а защо не и отвъд него. Тази среща е началото на историята с която се опитвам да ви занимавам. Ние няма да се занимаваме с въпроса до колко умело е могъл да рисува този пилот на незнаен модел самолет. Но да речем че в резултат на неговата четка/молив се родила тази картина:

Ще си кажете: Че какво интересно има в тази картина, най-обикновена кутия? НЕ, ще ви отговоря, това изобщо не е кутия, ама никак даже! Това е овца! Да, това е овца затворена в кутия и нещо повече, това е овца затворена в кутия, която си има и връвчица и колче и наморниче, които й пречат да изяде цветето. Но, пак избързвам, та вие дори не знаете за какво цвете говоря, нали? Е, знам поне един човек, който чете тези безсмислени редове и знае за кое цвете иде реч, даже нещо повече този човек е и причина да ви досаждам с редовете си, на него се сърдете! На човека! Който човек трябва да ми прости несъвършенствата (меко казано) и глупостите, които правя. И да бих знаел, че до този прочетен ред вече ми е простил и се е примирил, бих спрял разказа си дотук. А може би не, дори и да знаех, пак щях да го продължа, до момента в който реша, че стига. Защото както бе в началото, така и сега – аз не зная за какво пиша и какво ще излезе. Но пак се отклоних от темата, която тема не се знае каква е. (Та ето повече информация за цветето). Идеята на овцата е да яде плевелите, но в същото време да не може да изяде розата! Да, вярно тя си има наморник, обаче художника е забравил да нарисува ремъче на наморника! Така цветето е застрашено от изяждане. И сложния екзистенциален въпрос (за момчето и за розата и за пилота та и за овцата) е ще изяде ли или няма да изяде овцата розата? Според мен не е възможно конкретно тази роза да бъде изядена. Защото тя не е ефимерна, както каза географа (за справка, прочетете по-горната препратка), това е единствената роза (защото аз не ви споменах, но вие знайте вече, че цветето е именно роза) която не ще загине със залеза на слънцето. Тази роза не може да умре, следователно не може да бъде изядена, защото това би било равносилно на смърт за нея. Тя ще живее вечно, заедно с момчето, което не било каква да е момче, ами било истински принц! Малък, но все пак принц, истински при това. И момчето и розата ще съжителстват заедно на своята планета, докато овцата изяжда непорасналите още боабаби. И тук ни в клин ни в ръкав историята свършва. Не, тя не свършва ами продължава още, има цели романи да се изпишат по темата, но тъй като не съм писател, всичко свършва до тук. Или ако не всичко, то поне разказа. Уви, обаче това не може дори и разказ да се нарече, тъй като се превърна в своего преразказ. Но не ми се сърдете, някой ден ще се науча…

Рак
23 – 29 март

Засияй.
Как е възможно всичко да е толкова добре подредено в любовен план в началото на периода? И то по азбучен ред и в категории, абе както си му е реда. Но, запитайте се наистина ли е така? Съветват ви (от източник, който ще упомена по-късно) да направите преглед на всичко, което ви се случва с присъщото ви чувство за хумор (а откъде знаят, че това чувство ви е присъщо, историята мълчи). Най-прекрасните моменти в седмицата започват в сряда (оопс днес пък е четвъртък, много е полезен тоя мой блог нали? Даже пародиите не са навреме. Айде цъкнете на Х-чето на браузъра, няма да ви се разсърдя). Въпросната сряда било за вас най-подходящия момент да действате, било то за срещи или пък за близост с някой. Вие обаче ме го знаехте, нали? Ами замислете се тогава, дали наистина сте пожънали успех в тая насока и ще разберете, колко стойностни са хороскопите. Ако пък сте се колебали в тази насока и сега разбирате, че сте пропуснали някаква възможност, то не се колебайте пропускайки следваща ами веднага ме наругайте заради закъснелия псевдо-хороскоп! Та, онези събития, които са могли да се случат в сряда (сиреч вчера) са могли да прераснат в нещо наистина хубаво. Нека ви е яд, задето сте пропуснали шанса. И си вземете поука – за в бъдеще не пропускайте отдалите ви се възможности за действие, и втора поука – не ми четете блога, до нищо ползотворно няма да доведе (ама че реклама си правя а? но все пак не ви гоня, ако искате си четете, не ми пречите). Но, ето и нещо актуално, астролозите говорят за уикенда ви. Върна ли се любопитството ви? Напразно! Нищо хубаво не казват за уикенда. Но все пак, за да не ви държа в неведение повече. Та този уикенд ще сте разсеяни, важните задачи трябва да ги оставите за по-натам. Не че има какво толкова важно да се случи в уикенда, това е най-лентяйското време, всички разпускат даже и съдбата не си гледа работата, тъй че нищо важно няма да ви се случи, не бойте се. Най-много да ви спре тока и да не можете да прочетете блога ми.

Късметлийски дни: сряда и петък
Късметлийски сайтове: всеки различен от този

Лъв
23 – 29 март

Вярвай в себе си.
Колко клиширано нали? Все едно, че вече не го знаете. Но ето какво наистина не знаете. Не знаете, че нещо важно се случва с любовния ви живот (защото всичко в тоя хороскоп се върти около любовта, да си взема поука за бъдещи пародии – внимателно да подбирам първоизточниците). За ваш лош късмет, това важно нещо вече се е случило в понеделник и вие като Раците сте го пропуснали. И за вас е идеален момент за пред-пролетна депресия (че с тези метеорологични промени пролетта ще позакъснее). Късмет, силна интуиция, капани, отнесете се сериозно към работата си, бла бла бла, все отминали неща. Да потърсим нещо актуално. А, ето го! Свежа енергия ви очаква през уикенда, така че планирайте забавления с приятели или не толкова приятели. И таз добра, свежа енергия ма трябва сами да си планирате забавленията. Нищо не идва наготово в тоя живот уважаеми Лъвове. Макар и царе на джунглата и вие трябва да работите, за да ви е добре. Било то да гоните плячка за да се прехранвате или да организирате забавления за да си намерите свежата енергия.

Късметлийски дни: вторник и събота
Късметлийски зодии: Риби и Овни (постарайте или да отидете на риболов или да хапнете агнешко)

Дева
23 – 29 март

Поискай помощ от приятел.

Това ще бъде особено важен съвет за вас особено ако участвате в предаването “Стани богат”. Ако имате сексуални проблеми също се придържайте към съвета. И запомнете кой подбира – мастурбира. Тази седмица е време да опровергаете своята зодия! И тук е момента и вие като предходните две зодии да ме напсувате, задето съм закъснял с хороскопа (особено като си видите късметлийските дни). Все неактуални неща за вас. Изпуснали сте си шанса за приятни изживявания, за раздаване на любовни съвети, за невзимане на собствени решения. А ако бях го написал по-рано може би щеше да ви е “по-лесно да видите чуждите ситуации доста по ясно”, може би “някой близък от обкръжението ви щеше да ви каже какво е добре да направите за вас самите.” Но за всичко това мига отново е отминал драги Деви. (една малка вметка – това сигурно е възможно най-кофти зодията за един мъж. Кратък диалог: - Ти каква зодия си? – Дева. – Ти си Дева, хахаах, пич ти си Дева! – Ти на кой викаш Дева бе каун! — и ето как се започва лична саморазправа). Ще ви спестя обаче някои неща, които вече са отминали. Да видим дали има нещо актуално… Не, няма, кофти за вас!

Късметлийски дни: сряда и четвъртък (ехидно подхилкване) – май няма късмет за вас тази седмица и да е имал той е отминал
Късметлийско поведение: да набиете някой блогър

Овен
23 – 29 март

Възползвай се от шансовете си.

Всичко, което искаш е в ръцете ти в началото на периода. За мъжете, представители на тази зодия, особено важно е да хванат своето началото (било то малко или голямо, съгласно или все още сънено) в началото на деня, за да бъде той успешен и сексуално освободен. Астролозите съветват пък представителите на нежния пол да не се колебаят и при удобен случай да се присегнат и здраво да хванат ‘съдбата’ си в ръце. Ако попаднат на чужда съдба обаче е възможно да бъдат нападнати от представителки на зодия Скорпион. “Притежаваш направо магически сили що се отнася до любовния ти живот”. Това ще ви свърши чудесна работа при търсене на ново порно в замунда.нет с магически усет ще попаднете на файлове точно по вкуса ви. За фетишистите астролозите добавят “В сряда се огледай за възможността, която се открива точно под носа ти, но първо се убеди дали наистина това е, което искаш да ти се случи”. Ако сте по-екстремни помислете добре над този съвет, защото може да доведе до посещение на местната болница и немалко събран срам. “Този уикенд успяваш да достигнеш до същността на нещо истински важно за теб.” Напомняме ви, че промоцията на Space Platinum е именно за този уикенд. Възползвайте се.

Късметлийски дни: понеделник и вторник.
Късметлийски принадлежност: плюшени мечета

Телец
23 – 29 март

Забави темпото.
Упс – развлеченията ви лесно могат да излязат от контрол в началото на периода, особено що се отнася до любовния ви живот. Погледнете хороскопа за Овена, тея рогати чифтокобитни ще ви бъдат събратя и тази седмица. Какво се случва с вас? Според астролозите всичко ще ви стане ясно още в сряда, когато звездите ви доставят дозата креативност, а ако те закъснеят обърнете се към местния дилър (според разположението на звездите тази седмица те ще са благоразположени към вас и ще ви направят добра оферта), пазете се от Близнаци в сини униформи. “Всеки, който иска да бъде в компанията ви, по-добре да навакса” или най-малкото да додаде някой лев за по-качествена “доза креативност”. “През уикенда май и вие ще имате нужда да намалите темпото.” Ако ефекта от упоменатата вече доза е не е отминал, моля консултирайте се с медик. Търсете дипломирани доктори със зодия Водолей, не приемайте помощ от зодии различни от тази! Ако пропуснете нещо дребно като един решаващ миг, това ще ви коства проблеми в бъдеще. Напомняме ви да унищожите остатъците (ако има такива) от “дозите креативност” преди да се запътите към медицинския пункт. Възможни са появи на сини Близнаци.

Късметлийски дни: сряда и петък
Късметлийски вещества: кодеин, викодин и други завършващи на –ин инспиратори

Близнаци
23 – 29 март

Потруди се не само в офиса.
В началото на периода се налага да се вгледате във всичко, касаещо се до любовния ви живот. Сериозен проблем ще изпитат късогледите представители на зодията. Препоръчваме близки срещи с Везни от порода офталмолог. Попълнете анализа си над текущата романтична ситуация с интуиция и емоции, мъжете представители на зодията отворете третото си око за успеете. Около сряда и четвъртък се пазете да не объркате работата с удоволствието защото в противен случай гинеколозите от тази зодия ги грози съдебен иск. Грижете се за личния си живот, докато сте на работа съветват астролозите. Аз добавям - но не и ако работите в АЕЦ Козлодуй. Приложете трудолюбието си за да успеете да увеличите разбирателството си околните. Съвети в тази насока: прекопайте нивата на съседа, изхвърлете боклука на столична община, за да си спечелите симпатиите на новите политически лидери, помогнете на някоя старица да пресече улицата (дори и упорито да се дърпа), спирайте поне веднъж на ден при червена сигнализация на светофара, ако видите таксиметров шофьор, който сменя спукана гума насред кръстовище, вместо обичайния жест придружен с поздрави към семейството му по майчина линия, проявете толерантност и му помогнете. Бъдете добри и ще бъдете възнаградени в края на седмицата. (за справка прочетете хороскопа на Телците).

Късметлийски дни: сряда и неделя
Късметлийски инструменти: мотика, кирка, лопата

В американския щат Ню Джърси планират да забранят епилацията тип “бразилска”.

Този тип епилация, практикувана напоследък повсеместно от нежния пол, е станала причина за хоспитализацията на две дами от Ню Джърси.

Те са били приети в болница със силни инфекции в областта на половите органи в резултат на козметичната продецура.

След като новината бе оповестена се забеляза масов прилив на изплашени жени към местните болници. Сред тълпите били забелязани също така Евгени Минчев, Миро от Каризма, Део, човекът глас Краси Аврамов, а също така и Владо Кузов, който водел група непълнолетни ромчета.

Новината предизвика и редица диспути по темата. Основно масите се разделиха на две групи – едната защитници на храстовата растителност в екваториалните гори, а другата заклети привърженици на окосените полски ливади. Дискусиите така се разгорещиха, че се наложи в действие да влязат и специалния отряд кавалеристи, облечени в своите гумени доспехи. Те с помощта на пожарникарите успяха да разпръснат тълпата използвайки маркучите си изстрелващи течност под високо налягане. Видео кадри от събитието можете да видите по основните национални телевизии след полунощ.

Да ви кажа честно, изобщо не знаех, че този тип епилация се наричала “бразилска”. Това е дамската епилация, ами мъжката как ли се нарича? “Хаванска” ли? Тея бразилците се чудят какво да измислят! Японците развиват “high tec” технологии, а бразилците да не останат по-назад и те решават да влязат в историята. Сега ще ги запомнят с интимните им прически. Но виждате ли как са навързани нещата? ‘Начи японците развиват технологиите, което създава комплекс за малоценност у бразилците и за да го преодолеят решават да излязат по световните таблоиди. А най-сигурния начин за да привлекат внимание е като си покажат гениталиите. Така решават да въведат обезкосмяването по интимните части. В резултат на това обезкосмяване пък, в САЩ жените получават възпаления! Видяхте ли нишката? Тези неща са свързани. Та, всичко е разработка на военните! Да, да. Сигурен съм, че всичко това е част от плановете на японските генерали. Сега те си седят удобно в креслата си и се надсмиват над американците “Върнахме ли ви го за Хирошима и Нагасаки а?” Много са злопаметни тея японци, ей! За 60 години не можаха да ги забравят тея има-няма 300 000 жертви от бомбите. И каква е поуката от цялата история? Не се ебавайте с японците, ще ви го върнат, ако не днес или утре, то определено след 60 години, когато хептен сте свалили гарда, ще си го получите!

Навън вали и е студено, а пък вътре е топло и сухо. 30 см стена, която значи толкова много. Навън температурата клони към нулата, пък при мен термометъра показва 24 градуса по Целзий. Намалям климатика, защото ми става топло. Чудя се по никое време глупаво на въпроси (сами по себе си въпросите не са глупави, но е глупаво че по никое време си ги задавам). Опитах да заспя, но не можах. Твърде много въпроси кънтят в главата ми и не ми дават мира. Никога не са ми давали. Откакто се помня не мога да заспя преди да съм се уморил от мислене. Още преди да вляза в детската градина, имам спомени как трудно ме хващаше съня, тъй като все за нещо си мислех, било то за изгледаната серия на “Ну погоди” или за поредната беля, която съм направил. С годините се промениха само темите на размисъл, но не и самия процес: настъпва време за спане, лампата бива загасена, лягам, завивам се и опитвам да заспя. Дотук добре, нищо ново под слънцето (луната). Само, че да заспя не е толкова лесно. С по-малко от половин-един час размисли не минава номера. За какво толкова мисля ли? За празни работи, т.е. за работи, които не мога да реша по това време или изобщо. Ето и тази вечер, легнах и хиляди въпроси ме блъскат в главата. Удрят се по вътрешността на черепа и напомнят за съществуването си. Искат да видят бял свят, честотата на ударите им се зачестява, силата с която се блъскат у стената става все по-голяма и накрая взимат превес над мен. Те печелят – аз губя. Но в действителност нищо не губя, освен може би половин час (най-много) в писане на празни приказки. Докато лампата бе загасена всичко така хубаво се бе наредило в главата ми, че си казах, това трябва да го изразя писмено. Ала не ме бива в писмото, нямам нужните умения и познания. Отгоре на това и паметта ми изневерява най-редовно, тази мръсница! В мига, в който светнах лампата и стаята се озари със светлина от осемте крушки на полилея, всичките ми въпроси сякаш се успокоиха, скриха се отново в черупките си, от страх да не стане неизбежното – а именно да бъдат изгонени най-брутално от своя дом, сиреч главата ми. А щом веднъж бъдат зададени, нима не е въпрос на време да бъдат разгадани? От това се страхуват те! Страх ги е и треперят с висока честота. Но няма от какво да се опасяват. Не са застрашени от скорошен отговор/и. И все пак какви са тези въпроси? От какво естество са? Пробуди ли се любопитството ви? Едва ли. Това което пиша, всъщност не го пиша за вас. Въпросите, които задавам не за вас са предназначени. Това е диалог със себе си. Нали все пак кандидатствам за жълта книжка!?

Винаги ми е било странно и чудно защо хората не са искрени помежду си. В днешно време (а най-вероятно и винаги е било така) хората се страхуват да покажат истинското си Аз. Страхуват се да! Страх ги е, че ако се покажат ще им се присмеят и подиграят страх ги е, че ще ги наранят, страх ги е, че няма да ги разберат, страх ги е, че няма да ги чуят, страх ги е, че това няма да доведе до нищо, страх ги е, че ще загубят себе си, ще загубят идентичността си по този начин, страх ги е, че ще открият себе си, страх ги е, че другите ще ги открият, страх ги е, да не останат сами, страх ги е от тълпите, страх ги е от живота, страх ги е от смъртта, страх ги е… Първичния страх е заложен у нас, спор няма. От всичко се страхуваме, макар и някои от нас да не си го признават. Правят се на силни, а зад фасадата се крие крехко и ранимо същество. Толкова се страхуват, че влизат в ролята на нещо, което не са. Не искат да се разкрият пред другите. Заобикалят въпросите, които биха могли да ги издадат или отговарят с недомлъвки. Та нима е толкова трудно да кажат истината? Толкова ли е страшно да бъдеш искрен? Ще ни погуби ли това? Разбира се, че няма. Ако човек е силен, нищо не може да го погуби, дори и смъртта. Тя пък една смърт… Клиширана стана и тя, не си струва и да я споменаваме. Настъпва за миг и после? После нищо… или пък всичко, което предпочетете. А толкова мъка има по тоя свят, че направо ми е чудно защо хората се страхуват да умрат! Страхуват се, защото е неизвестно. Човека винаги се е страхувал от неизвестното. Когато първобитния ловец в гората вижда непозната пещера, от любопитство или наложителност той иска да надзърне вътре, може там да се крие дивеч, а може и страшна мечка. Стиска здраво копието в ръцете си и влиза, но влиза страхувайки се, а се страхува защото не знае какво ще намери там – вечеря или смърт? Ако намери вечеря ще оцелее още един ден, ако намери мечка – край на мъките му! Блажен е той, няма ги още бележитите писатели, няма ги великите философи, поставили вечните въпроси за човешкото битие, няма ги и основоположниците на религиите, няма ги политическите идеи, няма ги расовите различия, има само инстинкта за самосъхранение. Блажени времена! Без въпроси, без главоблъсканици. Единствената цел в живота – намери храна. А сега? И сега е така, единствената цел на повечето хора отново е оцеляването. Инстинкта за самосъхранение е наследство от прадедите ни. Но сега всичко е къде къде по-сложно. Сега ги има и другите въпроси, сега ги има и главоблъсканиците и различията и омразата и завистта и користта и подлостта и всичко това породено от еволюцията. Иронично нали, човека еволюира, но като че ли не към по-добро, еволюира разума а деградират чувствата. Е разбира се не можем да бъдем сигурни, че първобитните хора не са изпитвали и омраза и завист, даже напротив, със сигурност и при тях ги е имало, но на много по-ниско ниво. Тогава човека е бил звяр поради липсата на развит ум, а сега човека е звяр по собствена воля. Страшничко а. Зола писа достатъчно красноречиво за зверската натура у хората. Един миг дели човека от зверското у него. Цял живот сдържа звяра и накрая го пуска на свобода, а веднъж пуснат този звяр си отмъщава за всичките години, през които е бил държан зад решетки. Злото се отприщва накуп и тежко на застаналия на пътя му! И отново липсва последователност в писанията ми, отново няма структура. Но това е защото пиша импулсивно, пък и какво толкова, нямам претенции за литературни висоти. Защо ми е ред в мислите, нека са си хаотични, толкова по добре за теб – читателя. Така ако разбереш същността им може да си горд със себе си. Все едно да разбереш първата глава от “Врява и безумство” още от първия прочит (о не, не си мислете, че съм толкова самонадеян, че да се сравнявам с Фокнър, у мене има всичко друго, но не и прекомерно самочувствие). Но ето, че втората печатна страница съм преполовил а съм задал само един от въпросите, които ме блъскаха и не ми даваха мира тази вечер. Другите вече са далечен спомен, сякаш ги виждам през мъгла, мъждукат някъде там в далечината и се отдалечават все повече и повече. Но аз знам! О да, те ще се върнат, обречени са да вървят в кръг, ако не днес или утре, то си сигурност в други ден или следващата седмица, те ще се върнат в началната си точка. Това е тяхната съдба. До кога ли? Докато свят светува? Не. До края на един човешки живот? Не. Тези въпроси са вечни, те не умират със смъртта на нашето съзнание, в един момент те излизат от границите и започват да съществуват индивидуално извън нашите умове. В мига в който са били зададени гласно те са почерпили сила, надраснали са ни и са поели по своя дълъг път, чийто край не виждаме. Дано някой ден се намери човека, който ще ги разгадае, разобличи и ще прекрати тяхното хаотично лутане из нашите бедни умове.

А преди време (съвсем скоро при това) едно момиче ми каза че използвам много често скобички за да пояснявам. Но добави, че това било забавно/полезно. Не бях се замислял преди това и използвах скобичките подсъзнателно. Откакто направи тази забележка, използването на скобите от моя страна се увеличи значително. Тя ме окрили така да се каже с похвалата си (ако бе похвала). Та се стигна до там, в предния пост можете да видите, че съм използвал дори скоби в самите скоби. Иначе казано пояснявам пояснението!!! Това не значи, че ви подценявам (все едно не бихте могли без скобите да разберете, какво искам да кажа). Просто искам да съм пределно ясен, затова и пояснявам. Навремето мразих часовете по литература, защото там ни учеха не на произведенията от великите автори, а на тълкованията на разни доценти и професори относно тези произведения. Сиреч, вечния въпрос “Какво е искал да каже автора?”. Ми, че той автора си го е написал! И откъде на къде да заучавам тълкованието на някакъв доцент. Откъде да съм сигурен, че неговото тълкование е вярно? Ех, Тома неверниии… Но, такъв съм. Не вярвам на празни думи. Трябват доказателства. И тъй като техните тълкования не могат да бъдат доказани, то за мен си остава просто тяхно мнение и нямам намерение и не искам да го заучавам и да се повлиявам от него! Затова и мразех предмета (макар че обичам да чета литературни произведения), затова и правя толкова пояснения. И съм сигурен, че въпреки всичките тези пояснителни скобички, пак ще има неразбрали ме. Живота е радост и тъга както се казва. Някои хора са обречени да умрат неразбрани. Аз поне се надявам преди да умра сам да разбера себе си, ако не друг да ме разбере мене.

Днес направих няколко извода за себе си. Единия е, че и аз се влияя от мнението на хората, или ако не на всички то поне на определени лица от обкръжението ми. В случая със скобите, въпреки че разбирах забележката, аз засилих употребата им. Повлиях се. А като се знам какъв инат съм… Преди време ако ми бяха казали че ползвам много скоби, и че това е добре и да продължавам в същия дух, бих направил точно обратното – въобще бих спрял да ги употребявам. Но хората се променят, нали? Аз не съм привърженик на тази теория, според мен някои хора си остават същите лекета. А ако има промяна то определено е към по-лошо. Не съм и песимист, напротив вярвам в доброто у хората, съдейки по себе си. Вярвам в доброто у мен и бидейки и аз съм човек, приемам че и другите също са добри вътре в себе си. Само малка част от тях обаче вършат добри дела, защото да си добър и да вършиш добро са две коренно различни нещата, и не смятам че едното е следствие от другото. Някои хора умишлено предпочитат да вършат злини, въпреки че познават доброто у себе си. Но ето, че пак се отплеснах. Няма последователност у моите мисли (то не,че има много мисли у мен де). Тръгна към магазина за хляб, а се връщам с мляко, иди го разбери. Спирам да ви отегчавам, само още мъничко, да довърша темата от началото на абзаца, а именно за изводите. Втория извод е именно че съм много разсеян. Хм, но този извод не е днешен, дори не е и от тази година, много отдавна съм го осъзнал това. Ако тръгна да ви давам примери и да обяснявам колко ми е добре да съм разсеян (често привидно) ще ми отнеме цяла вечер и пак нищо няма да разберете (не ви подценявам, просто и аз едва ли бих разбрал ако ми бъде обяснено, така като аз бих обяснил). Ще ви загатна обаче мъничко, разсеяността ми се дължи на ежедневното, ежечасно и ежеминутно бленуване. Почти винаги съм потънал в дълбоки мисли, замечтан… Така, друг извод направих ли за себе си? (не питам вас а себе си, в интродукцията на блога, споменах че е възможно да започна да говоря сам със себе си) Дори и да съм направил, то вече съм го забравил.

Лека вечер!

Холивудската звезда Анджелина Джоли уловила своя спътник в живота Брад Пит в твърде компрометираща ситуация с жената, която се грижи за близнаците им Нокс-Леон и Вивиен-Маршлин, съобщава списание “Стар”.

Анджелина влетяла в стаята на близнаците и заварила детегледачката легнала на леглото, а Брад Пит я галел по гърба.

Кака Джоли на мига уволнила палавата детегледачка и зашлевила шамар на мистър Пит, който от своя страна яхнал металния си кон и се изнизал по терлички.

Чудно ми е защо Джоли се е ядосала толкоз много. Според мен е напълно логично Брат Пит да налази детегледачката, по учудващо би било ако бе посегнал на дългогодишния им 52-годишен градинар Джон. Пък не е и като да не го знае що за стока е де. Пък и Джоли не е цвете за мирисане, как само го измъкна изпод лапичките на сексапилната ‘приятелка’ Дженифър Анистън. И вие ли изпитвате носталгия по сериала? Такова е положението, нищо не е вечно. И докато едни се грижат за децата, други налазват безразборно каквото им падне от срещуположния пол (говоря по принцип, то и жените са същите).

След случката Анджелина реши да осинови още две сомалийчета, три ромчета, осем котки, два козела и един папагал, като междувременно се появи на кориците на общо 153 списания в 34 държави… А пък в преди малко Дони направи много нравоучително сравнение, за един млад момък от мюзик айдъл, а именно: “пееш като атомна електроцентрала”. Хм, винаги ми е било интересно как пеят атомните ел.централи. Определено не искам да съм наблизо, когато пеят в грешна тоналност, а пък не ми се мисли ако централата има проблеми с “блендата”, каквото и да значи това. Даже няма да си направя труда да потърся значението на думата. То и самите ‘квалитетни’ (ах тези чуждици!) персони от журито, които се подвизават с поп-фолк поприще, до преди година-две не са и знаели значението на тази дума. Добре, че ги има такива предавания, че да се пообразоват малко! А колко образователно изглежда само джуката на чалга-дивата, не мислите ли? Jay-Z може да завижда на устните на момата, чието име няма да споменавам (защото за някои хора това би било светотатство, може да се хули Господ-Бог, но не и чалга звезда). Колко ли силикон е отишла по нея. Аз като ‘майстор’ при лепенето на лайсни не съм изразходвал толкова силикон (макар и индустриален), колкото са похарчили пластичните хирурзи (но пък, нали и те трябва да се хранят, то S-класите разправят много харчили, горкичките те /хирурзите де/).

Но как само се отплеснах, от кака ви Джоли почнах, а минах на силоконова тематика, подир нея пък минах на темата за скобичките, която пък хептен няма място в този пост, затова ще я отделя в нов.

Слагам новината в раздел хумор, щото ми е много смешничка…

Няма и седмица откак е пуснат блога и вече се увенчава с успехи. Според броя на посещенията в момента сайта ми се е изкачил до завидната позиция 17329 в tyxo.bg. Много се трудих за да достигна тази позиция. И сега след като постижението е факт, моля позволете ми да напиша няколко думи по този повод. На първо време искам да благодаря на Господ-Бог и да му се извиня искрено и лично (макар и извън ефира) за това, че не вярвам в него (Господи прости неверника, знам че ти си милостив Бог и не ще се сърдиш за това мое прегрешение).

Искам да благодаря и на всички, които ме подкрепяха, на всички които вярваха в мен дори в трудните моменти, Благодаря ви че ви има! Вие сте причината за да съществувам (във виртуално-печатен формат), вие сте причината да се трудя над този блог, вие сте причината да пия втора бира тази вечер! Повече от доволен съм. Има си хас! Само още 17323 позиции и влизам в челната петица на най-посещаваните български сайтове. А само 17328 позиции ме делят от заветния връх! Е това все пак не е сайт, ами блог – ще кажат някои от вас. Толкоз по-добре, така победата е още по-сладка. Ще сложа в задния си джоб разни дати.бг-та, дир.бг-та и флиртчета и замундички и всички техни производни…

Друго интересно е (за мен де, за вас едва ли е толкова интересно), че само два дни след стартирането на блога ми, бе налице и първата интелектуална (такава е думата, не че има нещо интелектуално в моите писаници) кражба от него! Тези руснаци са опасни ей! Поста ми за добрите самаряни бе нагло копиран и представен като собствен от измислен руснак (може и изобщо да не е руснак, ами просто да се крие зад руско име). Прилагам и скрийншот (онова шаренкото у десно), тъй като не е удачно да поставям линк към чуждия блог (който е пълен с реклами поп-ъпчета).

А, без малко и да забравя! Днес имам юбилей, така де блога има юбилей. Цели четири дни онлайн ихууууу. Да ни е честито! (на мен и блога де)

Имам и друг повод за празнуване. Пристигнаха едни книжки, които бях поръчал в неделя, та са стояли горкичките сам самички в студения и влажен офис цели два дни. Един Господ знае, през какво са преминали преди да си ги прибера!