Foxxx Mulder Blog

САЩ информирали Турция за готвени от “Ал Кайда” атентати. Американските власти са информирали турската полиция за възможни нападения на терористичната мрежа “Ал Кайда” срещу чуждестранни цели в Турция, съобщава турският в. “Миллиет”. Турските власти от своя страна, трогнати от жеста на американските тайните служби, решиха да им се отблагодарят давайки им рецепта за джулбюрек. Злите езици загатнаха, че именно тази рецепта е била първопричината за активната разузнавателна дейност на американците към терористичната дейност в региона. Въпреки всичко специално за SWAT екипа, изпратен на помощ на турските побратими, било изнесено представление от известни турски кючекчини наред с пищна трапеза. В края на празненството и от двата лагера забравили къде точно се предполага, че ще ударят терористите, как са получи информацията, а някои дори забравили етническата си принадлежност. Равносметка от празненството била четири обрязани американци, трима набити такива, две сексуално малтретирани козички и побой над кючекчините. Наздраве!

Британец бе освободен след като лежа близо 30 години невинен в затвора. Шон Ходжсън (в момента 57-годишен) бил осъден на доживотен затвор през 1982 г. за убийството на 22-годишната барманка Тереса де Симоне. Ходжсън е бил наречен от собствения му адвокат по време на делото “патологичен лъжец”. След като излезе на свобода британеца съставил списък с 10 неща, които да направи преди да умре. На личния си емайл получих въпросния списък, изпратен ми лично от моя добър приятел Шон:

1. Да го нач*кам на кралицата;
2. Да го нач*кам на адвоката;
3. Да го нач*кам на полицията;
4. Да го нач*кам на Анджелина Джоли;
5. Да го нач*кам на първия срещнат, който не се дърпа много-много;
6. Да чуя на живо песента на “човека глас” Краси Аврамов;
7. Да ям истински български кебапчета;
8. Да се изпикая от Айфеловата кула над тъпите франсета;
9. Да си направя профил във FaceBook (за да изпълня точки 4 и 5 от списъка)
10. Да се изкъпя за първи път без да се оглеждам на всички посоки.

(за тези, които сметнат първите пет неща от списъка му за твърде вулгарни, Шон поясни в писмото си “Все пак бях в затвора 27 години. Крайно време е и аз да го нач*кам на някого!”)

Та ето какво ми се случи днес. На пръв поглед нищо необикновено, но като се замисли човек в днешно време може би е точно обратното. Но стига предисловия и без това не ме бива по тая част. Направо към същината да мина. Имах малко работа за вършене (не бе кой знае колко малко де) и трябваше помежду другото да купя едни плочки (които ще се залепят на едно парапетче). Та спирам си колата аз до магазина за теракот и съответно си избирам плочки, плащам и си тръгвам. Взех кашончето (все пак малко плочки ми трябваха) и се запътих към колата. Естествено по закона на Мърфи точно в мига в който ‘нарамих’ кашончето, вратата на багажника решава да прояви своеволие и да не се отвори. След три неуспешни опита (като в същото това време си държа кашона в ръце) един случайни минаващ пешеходец, който в същото това време пресичаше улицата се запъти към мен. Мъж на видима възраст около 40-45 години, облечен в син работен гащеризон, изцапан с вар (предположих че е майстор, строител или в краен случай бояджия), среден на ръст с добродушно лице (макар и необръснато). В едната си ръка носеше малка найлонова торбичка, в която предполагам се намира обяда му. Та въпросния човечец видял че се ‘мъча’ с врата директно се запъти към мен и ми предложи помощта си. Да не повЕрва човек! Все още имало добри самаряни!? Взе кашона от ръцете ми, докато аз нескопосано се заобяснявах, че багажника решил точно в тоя момент да заяжда. Отворих багажника и поставих кашона в него, поблагодарих на човека и всеки от двамца ни продължи по своя път. Макар и на изчезване, тази порода хомосапиенс все още съществува. Има още добри хора, ще ги познаете по дребните жестове. Те ще ви се притекат на помощ, когато се опитвате да отворите вратата, когато сте изпуснали куп книжа на пода и се мъчите да ги съберете под напора на вятъра, когато вървите по ходите по междуградски път и спрат да ви качат в колата си, когато шофирате и опитвайки се да излезете наляво през натоварен път ще ви дадат предимство, когато сте забравили парите си и в услужат със символичните лев-два за да си купите закуска (макар, че не ви познават), когато се почувствате неразположен и залитайки се подпирате на най-близкия пилон/дърво, когато отворят вратата на произволен магазин и я задържат кавалерски за да минете (за дамите), когато като ги настъпите неволно в градския транспорт, вместо да ви напсуват на майка ви погледнат усмихнато, докато вие се извинявате с равнодушен глас и още в милион подобни ситуации… Малко са, но ги има. В тях ни е надеждата – в добрите хора. А чудно е колко малко усилия се изискват за да бъдеш добър. Двойно повече ще ти коства да бъдеш зъл! Едно добро дело се прави с минимални усилия, а ти носи толкова голямо удовлетворение. То се прави неволно, без да се замисли човек, импулсивно. В същото време за да сториш някому зло се изисква предварителен замисъл (било то докато седите на тоалетната чиния и обмисляте как да сипете пясък в резервоара на комшията, или докато седите в някое закътано сепаренце на близкото кафене драскате с химикал неприлични думи по кожената гарнитура) и немалко труд! И въпреки тази разлика все повече хора предпочитат да се осланят на второто! Не, не съм песимист – реалист съм! Наблюдател съм, воайор един вид. Наблюдавам хората и на всяко добро, което съм видял до него стоят обикновено три-четири, че и повече злини. С прискърбия трябва да си призная, че и аз в моменти на умопомрачение съм склонен да върша (и съм вършил) глупави, лишени от всякаква култура, противни за мене дела. От нищо непровокирани действия, насочени към никого конкретно и в същото време към всички общо. Дали не ни е в природата тази тъмна страна? Няма смисъл да повдигам подобни въпроси (а може би греша), пък и не съм достатъчно опознал човешката натура, че да разсъждавам над тях. Искам да вярвам в доброто у хората, искам повече добри самаряни, искам да се изкорени злото у нас, искам и шоколад с лешници и стафиди, искам и чаша студена кола или бира. Но няма да получа газирана напитка заради болките в гърлото, които ме мъчат, няма да виждам доброто у хората без да си помисля за всичките извършени от тях (нас) злини, няма да доживея (а дори и децата ми може би няма да доживеят) да видя триумфа на доброто над злото, няма да видя шофьор, който след като го засекат не псува като тракторист всичко що мърда по земята, няма да видя и спад на престъпността, нищо няма да видя! И въпреки това аз вярвам. Вярвам, че има достатъчно добри хора. Колкото и да си противореча, колкото и ирационално да е, аз все пак вярвам. И искам да вярвам, точно затова и вярвам, не защото е логично, а защото ми се иска да е така. И ще продължавам да вярвам наивно…

Днес ми подариха две точки. Много съм доволен. Никога, никой не ми е правил подобен подарък. Трогнах се (съвсем сериозно това). Но този подарък ме накара да се замисля. За отговорността на двете точки (не двуеточието, забележете). А не се съмнявайте, в тези две точки се крие голяма сила. Само един възвишен ум може да разбере могъществото на двете точки. Уви, моят ум далеч не е такъв, поради което мога само бегли предположения да правя за мистерията на тези подарени точки. От една страна това може би е символ на нашето приятелство. Ще рече: едната точка съм аз, пък другата ти. Но пък от друга може съвсем да не е това. А може да е символ на разстоянието, което ни дели като хора. Ще рече: тези две точки са началото на един път, чийто край се не вижда. От едната страна на този път съм аз, пък от другата ти. Тъй като разстоянието е прекалено голямо, а трета (опорна) точка няма, то мост помежду ни не може да се построи. Двамина непознати, обречени на познанство от разстояние. Две черни точки в сивото ежедневие. Две виртуални точки на бялото поле на skype. Идва и друг въпрос: къде да съхранявам подаръка си, тоест двете точки? По-остроумните от вас, веднага биха предложили къде точко бих могъл да ги съхранявам. Но веднага ще им отговоря, че това място съвсем не подобава на подобен род символ (чието значение, така и не разбрахме). И в навечерието на поредния понеделник, отново си блъскам главата над още един въпрос, чийто отговор не мога да открия. Какво значат двете точки? Какво е предназначението им на земята? Кой ги е създал? Доволни ли са от съществуванието си? Еха, как само им завиждам. Обзалагам се, че са най-блажените две точки на вселената! Седят си спокойно на белия фон, мъждукат от време на време с честота 60 херца и хич не им пука за мене, нито пък за тебе, нито пък за нея (която и да е). Пък на мен ми пука за тях, даже премного. Тези точки са важни за мен, те са моята опора, с тях ще повдина света, с тях ще преплувам океана, с тях ще покорявам върхове, с тях ще боря мечки, с тях ще летя, с тях ще си режа хляба, с тях ще си чистя прозорците, с тях ще си карам колата, с тях ще правя хиляди неща. Но само да не ги изгубя, тези мои две точки. Дано някой не ми ги открадне.

Колко е часа? Отбележете си, това е часа в който осъзнахте че съм луд!

Преди долу горе година, да речем месец март, или февруари, претърпях едно едно ‘ходене по мъките’, причина за което бяха любимите ваши (и наши) служители на БТК. Много бесове, много чудо. Алексей Толстой да бе жив, щеше да пренапише романа си (ограденото в кавички по-горе)… Но, още нищо не знаете вий, тази долоописана случка сега ми се струва като манна небесна в сравнение с новите проблеми произлизащи от същата тази псевдо компания. Ако имате време четете, ако ли не - недейте, ваша воля.

“БТК, БТК, ва’шта майка да е*а”, край на одата!

Одата е кратка но изразява напълно това което искам да кажа на работещите в тази свидна компания! Може би ще се запитате кое е провокирало тази моя омраза към иначе толкова симпатичните служители в Българската Телекомуникационна Компания? Е ако имате малко свободно време прочетете перипетиите ми с въпросните служители на БТК.

Всичко започна преди има няма 5 че може и 6 седмици. Появи се проблем с интернета. След като бях клиент на БТК в продължение на година и три месеца, изненадващо за мен започнаха да се появяват проблеми с интернета. Прекъсване без видима причина. Модема започна да се рестартира сам, добре познатата червена лампичка power започна на мига на периоди, DSL-а се губеше. Естествено първото нещо което направих бе да звънна на националния им номер 0700 17 111, който вече знам наизуст. Служителя бе много учтив направи някакво замерване и констатира, че наистина има проблем по линията, тъй като не могло да се оправи дистанционно, отпрати заявката към техническия отдел в гр. Петрич. Минаха две седмици през които реакция нямаше и през които звънях още няколко пъти до въпросния номер. Накрая ми писна от бездействието им и сам отидох до централата в Петрич, където от цял етаж ‘шефове’ никои не работеше в 2 часа по обяд. Любезно ми обясниха че ‘шефовете’ се мяркали само два пъти през деня за по половин час. Върнах се в уговореното време (4 часа следобед) и говорих с шефката на техниците. Тя много вяло ми обясни че имало проблеми от няколко дни и не могли да изпратят техници на място, трябвало понеделник да мина отново (въпросния ден бе петък). И понеделник бях на линия, обясних им че моя проблем е уникален по своето естество и не прилича по нищо на масовите проблеми последвали след влизане в сила на новите скорости. Казах им че има изпратена заявка за техник. Те чак тогава погледнаха списъка си в компютъра и заявиха “о, да. Наистина има заявка за техник”. Бях меко казано разочарован, две седмици заявката си е стояла там без никой да я види! ОК! Както и да е. Пращат техник, който в крайна сметка дойде на място в петък. Човека направи замервания при сплитера, направи и такива при модема, направи и преди сплитера, и така и не разбра в какво се корени проблема ми! Понеже бе петък и той бързаше да си ходи, набързо ми измери 15 метра кабел с препоръката да си сменя кабела от сплитера до модема. Е интересно предположение направо човека за корена на проблема. Кабел който работи без проблеми повече от година изведнъж почва да прави периодични проблеми появяващи се през няколко часа!? Смених кабела и както може да се досетите ефекта бе нулев. Три седмици проблемен интернет дотук! Модема започна да прави още по-големи аномалии. Червената лампичка вече не мигаше а постоянно светеше в червено. Модема отказваше да се рестартира. При рестарт лампичките оставаха в същото положение в което са били или светещи или несветещи, но никога премигващи! Естествено логично направих предплоложение че проблема се корени в модема. Свързах се с техниците по тел. и им казах за какво иде реч с молба да ми подменят модема. Това бе само предположение от моя страна за което ги предупредих. Те отказаха да дойдат на място индиректно, след като чаках още три дни. Отидох сам в централата им отново, без да знам че трябва да нося стария модем за да подменя новия. Техника по телефона ми каза че тъй като моя случай е различен той лично щял да ми даде нов модем а след това аз ще върна предишния. Два часа ходих наляво и надясно из сградата им разправяйки се ту с техниците ту с момичето отговарящо по подмяна на модемите. Модем не ми бе даден! На следващия ден отново отидох там вече със стария модем и съответно подмяната бе успешна! До тук четири седмици проблемен интернет! С новия модем проблемите като след почукване с вълшебна пръчица изчезнаха! Цели три дни никакви проблеми с интернета! УРАААА! Дори се порадвах и на новите скорости! Уви за кратко. На четвъртия ден отново се появиха старите проблеми. DSL лампичката постоянно мигаше интернет лампичката не светеше. Проблемите бяха ужасяващи. Многократни телефонни разговори с техническия отдел. В крайна сметка след няколко дни отново дойдоха техници, този път не един а цели ТРИМА! Видяха за какво става въпрос. Видяха как се губи DSL връзката и констатираха “Мдааа, нямаш интернет”. Втория техник добави “ами откак те знам ти все имаш проблеми с интернета”. “Ами от 5 седмици вече нямам стабилен интернет а съм към БТК от година и половина,” защитих се аз. За тези жалки хорица аз бях едва ли не досадник, който се оплаква от лош интернет. Чакайте малко бееее, това ви е работата да оправяте проблемен интернет, за какво иначе ви се плаща!? Поскарахме се малко. Междувременно те експериментираха, тъй като не знаеха как да решат проблема. Смениха сплитера отново, смениха модема отново, направиха замервания отново и така и не достигнаха до корена на проблема, още повече до самото му разрешение. Тръгнаха си и тримата като посрани а моя интернет така и не бе оправен!

Скоро ще станат юбилейните 6 седмици с проблемен интернет! Да ми е честито. Ако сте изчели всичко до тук, вероятно си задавате въпроса ‘за чий уй си с БТК щом имат такива проблеми?’ Отговора е елементарен, просто тук друга алтернатива няма. Мястото на което живея не предлага друг интернет освен ADSL-а на БТК. Ако имаше още на първия неуспешен опит да ми оправят нета щях да прекратя договора си!

Е, сега съм в очакване дали нещата ще се подобрят, дали няма да ги загризе съвестта че не са си заслужили заплатата. Надеждата умира последна, още тая такава че качеството на интернета ще се възстанови до предишния му статус! Само времето ще покаже!

Отдавна е мУдерно да си водиш блог. Блоговете в днешно време никнат като гъбички по краката на ром. Та реших защо и аз да не се сдобия с такова чудо (блог де, а не гъбички по краката). Не че имам нещо да казвам (то и в другите блогове малцина казват стойностни неща), но просто ей тъй заради идеята. Не, не идеята да бъдем мУдерни, а идеята да изразяваме мислите си в писмена форма пред малка/немалка аудитория. Да живее гуугъл и немуподобните търсещи машини (а също и предмониторните устройства). И така след вече 92 думи (златния wordpress има и брояч - хвала на deleveper-ите) още не мога да измисля причина, поради която да стартирам своя блог. Но пък от друга страна не намирам причина и за обратното действие, сиреч за командата delete folder и съответно слагане на края на моя блог, преди дори да е сложено неговото начало. Дали идеята за мой блог е била добра ще покаже историята. То тя пък една история… Пък и струва ли си историята точно с мен да се занимава. И аз пък съм един блогър… Абе цЕлата държава ни е такава, дебилна. Ето аз съм доказателството, вече пета минута не мога да измисля причина За или Против блога. Но тази се е видяла, блог ще има а читатели - по-скоро Не. Кой пък ще седне мен да ме чете? Не си правете труда да отговаряте, то си бе реторична питанката. А може би… Не, не съм чак толкова луд. Ами ако… Хм, може и това да е отговора на въпроса. Ето кой ще ми чете блога! Аз самия. Аз ще съм си читателя, може дори от време на време и да си се коментирам. Та това ще бъде диалог със себе си. Може би, така по-лесно ще открия себе си, или пък ще се изгубя още повече в мрачните дебри на подсъзнанието си… Стига глупости… Край! (на първия пост, не на блога де). Со здраве народа, пазете се Лиско се задава на хоризонта… (тъдъм, тъдъъъъм /барабанен туш/)