Foxxx Mulder Blog

Та ето какво ми се случи днес. На пръв поглед нищо необикновено, но като се замисли човек в днешно време може би е точно обратното. Но стига предисловия и без това не ме бива по тая част. Направо към същината да мина. Имах малко работа за вършене (не бе кой знае колко малко де) и трябваше помежду другото да купя едни плочки (които ще се залепят на едно парапетче). Та спирам си колата аз до магазина за теракот и съответно си избирам плочки, плащам и си тръгвам. Взех кашончето (все пак малко плочки ми трябваха) и се запътих към колата. Естествено по закона на Мърфи точно в мига в който ‘нарамих’ кашончето, вратата на багажника решава да прояви своеволие и да не се отвори. След три неуспешни опита (като в същото това време си държа кашона в ръце) един случайни минаващ пешеходец, който в същото това време пресичаше улицата се запъти към мен. Мъж на видима възраст около 40-45 години, облечен в син работен гащеризон, изцапан с вар (предположих че е майстор, строител или в краен случай бояджия), среден на ръст с добродушно лице (макар и необръснато). В едната си ръка носеше малка найлонова торбичка, в която предполагам се намира обяда му. Та въпросния човечец видял че се ‘мъча’ с врата директно се запъти към мен и ми предложи помощта си. Да не повЕрва човек! Все още имало добри самаряни!? Взе кашона от ръцете ми, докато аз нескопосано се заобяснявах, че багажника решил точно в тоя момент да заяжда. Отворих багажника и поставих кашона в него, поблагодарих на човека и всеки от двамца ни продължи по своя път. Макар и на изчезване, тази порода хомосапиенс все още съществува. Има още добри хора, ще ги познаете по дребните жестове. Те ще ви се притекат на помощ, когато се опитвате да отворите вратата, когато сте изпуснали куп книжа на пода и се мъчите да ги съберете под напора на вятъра, когато вървите по ходите по междуградски път и спрат да ви качат в колата си, когато шофирате и опитвайки се да излезете наляво през натоварен път ще ви дадат предимство, когато сте забравили парите си и в услужат със символичните лев-два за да си купите закуска (макар, че не ви познават), когато се почувствате неразположен и залитайки се подпирате на най-близкия пилон/дърво, когато отворят вратата на произволен магазин и я задържат кавалерски за да минете (за дамите), когато като ги настъпите неволно в градския транспорт, вместо да ви напсуват на майка ви погледнат усмихнато, докато вие се извинявате с равнодушен глас и още в милион подобни ситуации… Малко са, но ги има. В тях ни е надеждата – в добрите хора. А чудно е колко малко усилия се изискват за да бъдеш добър. Двойно повече ще ти коства да бъдеш зъл! Едно добро дело се прави с минимални усилия, а ти носи толкова голямо удовлетворение. То се прави неволно, без да се замисли човек, импулсивно. В същото време за да сториш някому зло се изисква предварителен замисъл (било то докато седите на тоалетната чиния и обмисляте как да сипете пясък в резервоара на комшията, или докато седите в някое закътано сепаренце на близкото кафене драскате с химикал неприлични думи по кожената гарнитура) и немалко труд! И въпреки тази разлика все повече хора предпочитат да се осланят на второто! Не, не съм песимист – реалист съм! Наблюдател съм, воайор един вид. Наблюдавам хората и на всяко добро, което съм видял до него стоят обикновено три-четири, че и повече злини. С прискърбия трябва да си призная, че и аз в моменти на умопомрачение съм склонен да върша (и съм вършил) глупави, лишени от всякаква култура, противни за мене дела. От нищо непровокирани действия, насочени към никого конкретно и в същото време към всички общо. Дали не ни е в природата тази тъмна страна? Няма смисъл да повдигам подобни въпроси (а може би греша), пък и не съм достатъчно опознал човешката натура, че да разсъждавам над тях. Искам да вярвам в доброто у хората, искам повече добри самаряни, искам да се изкорени злото у нас, искам и шоколад с лешници и стафиди, искам и чаша студена кола или бира. Но няма да получа газирана напитка заради болките в гърлото, които ме мъчат, няма да виждам доброто у хората без да си помисля за всичките извършени от тях (нас) злини, няма да доживея (а дори и децата ми може би няма да доживеят) да видя триумфа на доброто над злото, няма да видя шофьор, който след като го засекат не псува като тракторист всичко що мърда по земята, няма да видя и спад на престъпността, нищо няма да видя! И въпреки това аз вярвам. Вярвам, че има достатъчно добри хора. Колкото и да си противореча, колкото и ирационално да е, аз все пак вярвам. И искам да вярвам, точно затова и вярвам, не защото е логично, а защото ми се иска да е така. И ще продължавам да вярвам наивно…