16 мар 2009 @ 1:28 AM 
 

Подариха ми две точки

 

Днес ми подариха две точки. Много съм доволен. Никога, никой не ми е правил подобен подарък. Трогнах се (съвсем сериозно това). Но този подарък ме накара да се замисля. За отговорността на двете точки (не двуеточието, забележете). А не се съмнявайте, в тези две точки се крие голяма сила. Само един възвишен ум може да разбере могъществото на двете точки. Уви, моят ум далеч не е такъв, поради което мога само бегли предположения да правя за мистерията на тези подарени точки. От една страна това може би е символ на нашето приятелство. Ще рече: едната точка съм аз, пък другата ти. Но пък от друга може съвсем да не е това. А може да е символ на разстоянието, което ни дели като хора. Ще рече: тези две точки са началото на един път, чийто край се не вижда. От едната страна на този път съм аз, пък от другата ти. Тъй като разстоянието е прекалено голямо, а трета (опорна) точка няма, то мост помежду ни не може да се построи. Двамина непознати, обречени на познанство от разстояние. Две черни точки в сивото ежедневие. Две виртуални точки на бялото поле на skype. Идва и друг въпрос: къде да съхранявам подаръка си, тоест двете точки? По-остроумните от вас, веднага биха предложили къде точко бих могъл да ги съхранявам. Но веднага ще им отговоря, че това място съвсем не подобава на подобен род символ (чието значение, така и не разбрахме). И в навечерието на поредния понеделник, отново си блъскам главата над още един въпрос, чийто отговор не мога да открия. Какво значат двете точки? Какво е предназначението им на земята? Кой ги е създал? Доволни ли са от съществуванието си? Еха, как само им завиждам. Обзалагам се, че са най-блажените две точки на вселената! Седят си спокойно на белия фон, мъждукат от време на време с честота 60 херца и хич не им пука за мене, нито пък за тебе, нито пък за нея (която и да е). Пък на мен ми пука за тях, даже премного. Тези точки са важни за мен, те са моята опора, с тях ще повдина света, с тях ще преплувам океана, с тях ще покорявам върхове, с тях ще боря мечки, с тях ще летя, с тях ще си режа хляба, с тях ще си чистя прозорците, с тях ще си карам колата, с тях ще правя хиляди неща. Но само да не ги изгубя, тези мои две точки. Дано някой не ми ги открадне.

Колко е часа? Отбележете си, това е часа в който осъзнахте че съм луд!

Share and Enjoy:
  • Digg
  • Sphinn
  • del.icio.us
  • Facebook
  • Mixx
  • Google
  • MySpace
  • Yahoo! Buzz
  • YahooMyWeb
Tags Тагове: , ,
Категории: размисли на един луд
Автор: admin
Последна промяна: 19 мар 2009 @ 05 45 PM

EmailПостоянен линк
 

Коментари към тази публикация » (Общо един)

 
  1. Задължително е казва:

    Дръж ги под езика, защото скокнат ли отгоре - ей ги, отлетяха…

Публикувайте коментар

XHTML: Може да използвате тези кодове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Важно: Коментарите трябва да бъдат одобрени, преди да бъдат публикувани. Не е нужно да изпращате повторно коментарите си.

\/ More Options ...
Променете изгледа...
  • [Излязохте]
  •  
  • Потребители » 29
  • Публикации » 25
  • Коментари » 24
Променете изгледа...
  • VoidVoid « Default
  • LifeLife
  • EarthEarth
  • WindWind
  • WaterWater
  • FireFire
  • LightLight

За автора



    No Child Pages.