Foxxx Mulder Blog

Отдавна е мУдерно да си водиш блог. Блоговете в днешно време никнат като гъбички по краката на ром. Та реших защо и аз да не се сдобия с такова чудо (блог де, а не гъбички по краката). Не че имам нещо да казвам (то и в другите блогове малцина казват стойностни неща), но просто ей тъй заради идеята. Не, не идеята да бъдем мУдерни, а идеята да изразяваме мислите си в писмена форма пред малка/немалка аудитория. Да живее гуугъл и немуподобните търсещи машини (а също и предмониторните устройства). И така след вече 92 думи (златния wordpress има и брояч - хвала на deleveper-ите) още не мога да измисля причина, поради която да стартирам своя блог. Но пък от друга страна не намирам причина и за обратното действие, сиреч за командата delete folder и съответно слагане на края на моя блог, преди дори да е сложено неговото начало. Дали идеята за мой блог е била добра ще покаже историята. То тя пък една история… Пък и струва ли си историята точно с мен да се занимава. И аз пък съм един блогър… Абе цЕлата държава ни е такава, дебилна. Ето аз съм доказателството, вече пета минута не мога да измисля причина За или Против блога. Но тази се е видяла, блог ще има а читатели - по-скоро Не. Кой пък ще седне мен да ме чете? Не си правете труда да отговаряте, то си бе реторична питанката. А може би… Не, не съм чак толкова луд. Ами ако… Хм, може и това да е отговора на въпроса. Ето кой ще ми чете блога! Аз самия. Аз ще съм си читателя, може дори от време на време и да си се коментирам. Та това ще бъде диалог със себе си. Може би, така по-лесно ще открия себе си, или пък ще се изгубя още повече в мрачните дебри на подсъзнанието си… Стига глупости… Край! (на първия пост, не на блога де). Со здраве народа, пазете се Лиско се задава на хоризонта… (тъдъм, тъдъъъъм /барабанен туш/)