Foxxx Mulder Blog

А преди време (съвсем скоро при това) едно момиче ми каза че използвам много често скобички за да пояснявам. Но добави, че това било забавно/полезно. Не бях се замислял преди това и използвах скобичките подсъзнателно. Откакто направи тази забележка, използването на скобите от моя страна се увеличи значително. Тя ме окрили така да се каже с похвалата си (ако бе похвала). Та се стигна до там, в предния пост можете да видите, че съм използвал дори скоби в самите скоби. Иначе казано пояснявам пояснението!!! Това не значи, че ви подценявам (все едно не бихте могли без скобите да разберете, какво искам да кажа). Просто искам да съм пределно ясен, затова и пояснявам. Навремето мразих часовете по литература, защото там ни учеха не на произведенията от великите автори, а на тълкованията на разни доценти и професори относно тези произведения. Сиреч, вечния въпрос “Какво е искал да каже автора?”. Ми, че той автора си го е написал! И откъде на къде да заучавам тълкованието на някакъв доцент. Откъде да съм сигурен, че неговото тълкование е вярно? Ех, Тома неверниии… Но, такъв съм. Не вярвам на празни думи. Трябват доказателства. И тъй като техните тълкования не могат да бъдат доказани, то за мен си остава просто тяхно мнение и нямам намерение и не искам да го заучавам и да се повлиявам от него! Затова и мразех предмета (макар че обичам да чета литературни произведения), затова и правя толкова пояснения. И съм сигурен, че въпреки всичките тези пояснителни скобички, пак ще има неразбрали ме. Живота е радост и тъга както се казва. Някои хора са обречени да умрат неразбрани. Аз поне се надявам преди да умра сам да разбера себе си, ако не друг да ме разбере мене.

Днес направих няколко извода за себе си. Единия е, че и аз се влияя от мнението на хората, или ако не на всички то поне на определени лица от обкръжението ми. В случая със скобите, въпреки че разбирах забележката, аз засилих употребата им. Повлиях се. А като се знам какъв инат съм… Преди време ако ми бяха казали че ползвам много скоби, и че това е добре и да продължавам в същия дух, бих направил точно обратното – въобще бих спрял да ги употребявам. Но хората се променят, нали? Аз не съм привърженик на тази теория, според мен някои хора си остават същите лекета. А ако има промяна то определено е към по-лошо. Не съм и песимист, напротив вярвам в доброто у хората, съдейки по себе си. Вярвам в доброто у мен и бидейки и аз съм човек, приемам че и другите също са добри вътре в себе си. Само малка част от тях обаче вършат добри дела, защото да си добър и да вършиш добро са две коренно различни нещата, и не смятам че едното е следствие от другото. Някои хора умишлено предпочитат да вършат злини, въпреки че познават доброто у себе си. Но ето, че пак се отплеснах. Няма последователност у моите мисли (то не,че има много мисли у мен де). Тръгна към магазина за хляб, а се връщам с мляко, иди го разбери. Спирам да ви отегчавам, само още мъничко, да довърша темата от началото на абзаца, а именно за изводите. Втория извод е именно че съм много разсеян. Хм, но този извод не е днешен, дори не е и от тази година, много отдавна съм го осъзнал това. Ако тръгна да ви давам примери и да обяснявам колко ми е добре да съм разсеян (често привидно) ще ми отнеме цяла вечер и пак нищо няма да разберете (не ви подценявам, просто и аз едва ли бих разбрал ако ми бъде обяснено, така като аз бих обяснил). Ще ви загатна обаче мъничко, разсеяността ми се дължи на ежедневното, ежечасно и ежеминутно бленуване. Почти винаги съм потънал в дълбоки мисли, замечтан… Така, друг извод направих ли за себе си? (не питам вас а себе си, в интродукцията на блога, споменах че е възможно да започна да говоря сам със себе си) Дори и да съм направил, то вече съм го забравил.

Лека вечер!