Foxxx Mulder Blog

Здравейте. Преди да кажа/разкажа каквото и да е искам да ви се представя. Казвам се Матю. Да, да. Ще кажете ‘Че кой би кръстил една лисица Матю?’, но пък от друга страна, кой би гледал лисица, че да има правото да й даде име? И тъй като мен никой не ме гледа, аз бях кръстен не от някой друг ами от самия себе си. Сам си избрах името, защото кръстницата ми леля Белка... Ще кажете, ‘че що за име е Белка?’ и пак ще сгрешите. Вие гледате от гледната точка на обикновени хора, пък за да вникнете в смисъла трябва да гледате от гледната точка на горско животно. Въпросната леля Белка не бе нищо друго освен една съвсем леко пълничка (колкото й позволява породата), дългоопашата, остромуцунеста белка. Тъй като и нея нямаше кой да кръсти, та наложи се и тая работа да свърша аз. Поради липса на поетично двъхновение у моята скромна натура (все пак съм най-обикновена лисица) и поради творческа ограниченост така и не успях да й измисля име, което да пасва най-много на характера й, та реших да я нарека, както я наричате и вие, хората - белка. Но нека вмъкна няколко думички и за характера на леля Белка. Висока шест стъпки (лисичи) с дълга кафява, почти черна опашка, по която винаги се събираха всевъзможни пръчици, бодли, козешки фърфъланки и тям подобни. Макар да бе доста суетна белка, тя изобщо не поддържаше опашката си. А нейната суетата се простираше от поддържането на винено червения цвят на муцунката, по която приличаше на дългогодишен пияница (и бе често причина за насмешки от страна на дечурлигата от местното село, тръгнали на разходка из нашия дом) и който червен цвят поддържаше посредством навиране на муцунката си в някой малинов храст (чудесен начин за поддръжка на зъбите и в същото време за улесняване на храносмилането), като се мине през редовно изчеткване на всяка дребна мръсотийка и закачило се клонче от коремчето и се стигне до редовно измиване на крайниците си. Но опашката от друга страна изглеждаше така сякаш с нея някой селски пастир мете редовно кошарата на овцете си. Тя бе крайно своенравна жена. Вече на възраст нрава й все по-често се проявяваше, решенията й по дадени въпроси все по-често се меняха а тактиките за ловуване ставаха все по-дръзки. Държеше се като малко момиченце, което независимо от всичко трябваше да постигне своето. Направо се подиграваше със селските кучета, стигна дотам, че веднъж захапа опашката на едно клето рунтаво пуделче, което сладко си спеше пред колибката в горещата лятна нощ. Горкото четириного нададе такъв вой, че цялата махала се разбуди, а стопанина не закъсня да награди своя гласовит питомец с няколко удара със сопата по гърба, от които кучето не само не утихна, но реши да изпее още една ария от своята тъй вдъхновяваща опера. Веднъж пък леля Белка се вмъкна в лятната кухня на една къща намираща се досами гората. След като се настани в тепсията с прясно омесени кюфтета, поставени на такова удобно място на кухненската маса, като че ли специално приготвени за нашата гостенка, тя зае позиция на отбрана и започна внимателно да нагъва от месото. В този момент обаче стопанката на дома реши да хвърли едно око на кюфтета, притеснена може би дали не е пропуснала да сложи още някоя подправка, която допълнително да се услади на белката. Щом видя тази лакомо нагъваща червена муцуна прикрепена към посипаното с тъмно кафяви до червени косми удължено тяло, стопанката реши да нададе вой с който може би искаше да предупреди цялото село за атаката на спартанците. Този вой не само, че не стресна нашата героиня, но я накара да покаже жълтеникавите си зъби, между които все още червенееше месото, в една чаровно развеселяваща усмивка. Не само че не постигна очаквания ефект (а именно да предизвика умиление у странно стоящата и втрещена в нея старица), но като че ли разсърди леко гостоприемната стопанка, която веднага се оттегли от временно приела ролята на гостна за горски обитатели, лятна кухня, вероятно за да донесе и наденичките с които да почерпи новата си приятелка. Леля Белка, обаче се прояви много невъзпитано и изобщо не дочака стопанката да се върне с наденичките, ами вече сита скочи с едно отмерено движение към близкия стол, оттам на земята и започна да се изнизва през градината към добре познатата дупка на оградата. По време на отпускащата разходка из градината, имаща за цел да улесни храносмилането на моята кръстница, една летяща метла едва не я цапардоса по гърбината. За щастие обаче наместо това се стовари върху саксия с посаден трилистник и осакати горкото растение. След този инцидент обаче по-подходящи наименование за него би било двулистник. И това са само част от перипетиите, през които минава моята кръстница, едва ли не част от ежедневието й. Занапред може да ви разкажа още интересни истории около нея и нейното ежедневие, което дори бих казал е далеч по интересно от моето собствено. И все пак не мисля, че сте добили пълна представа, че дори и частична за сложния характера на това тъй приятно горско животинче. След тази некратка вметка за моята леля Белка мисля, че е ред да ви разкажа няколко думи и за мен и моето ежедневие в горската фауна. Уви, с прискърбие на сърцето обаче забелязвам, че остават още само броени редове до запълването на този лист хартия, който се оказа последния наличен, а кой знае кога ще имам възможност да задигна някоя хартийка от тетрадката на непослушните ученици. Сетих се обаче, че днес е петък и дечурлигата ще се приберат от училище радости за предстоящите два дни безспирни игри, знам ги аз, още със слизането от автобуса и захвърлят раниците си на местната полянка, за да си играят на катерушките и пясъчниците. Мисля, че ще успея да задигна още една две странички. До скоро приятелю!