Foxxx Mulder Blog

Вече се бе свечерило. Слънцето отдавна залезе, небето бе облачно и нощта бе изключително тъмна – идеално време за лов в селото. Можеше да подходя по мързеливата и да нападна курника на вече описания жител на селото, живеещ в самия му край и имащ за питомец крайно невъзпитана немска овчарка. Да отмъкна кокошка от там е фасулска работа. Курника му се намира в задния край на градината, далече от къщата им и е ограден от двора с телена мрежа. Да си прокопая дупка обаче никак не е трудно и бих могъл да отмъкна една, че дори и две кокошки без никой да ме усети. Тази нощ обаче си бях отпочинал добре след вчерашния излет и се чувствах свеж и готов за подвизи. Чувствах се направо недосегаем, и тъкмо затова реших да атакувам кокошките на кмета, вместо гореспоменатите кокошки. А да атакуваш кокошките на кмета си е истински подвиг, тъй като той живее в самия център на селото, а първия етаж на неговата къща представлява не други ами местната кръчма, в която има хора всяка вечер, почти до сутринта. Но пък за сметка на това пък неговите кокошки са най-вкусните в цялото село, угоени, тлъстички, една от тях може да те засити за три дни. Е вярно по-трудничко е да ги завлечеш в гората, но пък направиш ли подобен подарък на някой твой приятел – можеш да си сигурен, че ще предизвикаш истински възторг у него. Такъв подарък бях решил да занеса и на моята кръстница тази вечер. Щеше да е най-добрата закуска, която е имала от много отдавна. Но пък бях съвсем наясно за опасностите през, през които трябва да премина за да се сдобия с ценните пернати. Тръгнах по същия път, по който се бях върнал след срещата с малчуганите по-миналия ден. Когато стъпих на моста забелязах (тъй като това бе най-високата част на селото) за мое успокоение, че почти цялото село спи. Цареше пълна тишина и дори малките кученца не се осмеляваха да я нарушат със скимтенето си. Виждаше се дори къщата на кмета, това бе единствената къща, която по това време все още светеше. Светеше и още една къща, съвсем близо до мостчето. Изчаках мъничко и тази светлина угасна. Беше толкова тъмно, че всеки който не познава района добре би се объркал и озовал не където трябва. Аз обаче съм обикалял селото безброй пъти и познавам всяко едно кътче от него. Веднага тръгнах по окаляния път и на първото разклонение поех надолу по селото, минах покрай една стара порутена сграда, която преди време е била селското училище и която сега е приют за плъхове и убежище за горски животни слезли в селото на лов. Понякога и аз се скривах там, когато съм твърде уморен за да продължа към гората с тежка кокошка в устата си и изяждах плячката си вътре. И днес бях решил да направя така. Смятах да удуша две кокошки да ги захапя и да ги замъкна в училището, където да изям едната а другата да поднеса на кръстницата ми за закуска. След като плана бе измислен нямаше смисъл да се губи време, минах без да се задържам в училището дълго, само колкото да проверя дали не се е приютил някой за през нощта вътре, не би ми се искало да деля плячката с неканени гости. За мой късмет беше напълно празно. Запътих се надолу по каменистия път и не след дълго се озовах пред кметството. Сградата бе мрачна и почти плашеща, приличаше на огромен страшен замък, какъвто бях видял веднъж в една книжка. На покрива се вееше прокъсано трицветно парче плат, с което кметството още повече приличаше на стар порутен замък. В този миг небето проблесна. Беше светкавица, трябваше да побързам, скоро ще завали, а зачестят ли светкавиците ще ме извадят на показ, само дано не прогърми, че кучетата стават много неспокойни. Затичах надолу по криволичещата уличка и без малко да не се издам. Така се бях затичал, че наистина не забелязах човека движещ се по улицата. На косъм се разминах, добре че не ме видя. Веднага се мушнах в живия плет пред кметството. Човека вървеше много бавно и влачеше краката си, на два пъти залитна и без малко не падна. Отправи се към двора на кметството, където имаше чешмичка и пейка. След като пи от водата се строполи на пейката и не помръдна повече. Сигурно е заспал, измъкнах се от плета и се отправих предпазливо надолу. Къщата на кмета вече се виждаше, свих на ляво в една равна почистена улица и се мушнах под оградата в нечия градина. Тази градина бе буренясала и в нея не се гледаше нищо, защото и къщата необитаема. Също добро място за укриване ако те погнат селските кучета. За мен обаче сега тази къща бе два пъти по-удобна, защото бе в съседство със кметския двор. Отправих се покрай стария обор към оградата и започнах да копая дупка. Това не ми отне много време, защото земята бе леко влажна. След като се промуших веднага се запътих към огромния курник на кмета. Тук трябва да вмъкна няколко думи за въпросния курник. Това е най-големия курник в цялото село. Разделен е на четири дъсчени колибки за кокошките, всяка една колибка е оградена от другите с телена мрежа, за да не могат кокошките да се сменят. Първото ограждение е за квачки с малки пиленца, второто ограждение, малко по-голямо, е дом за подрасналите пилета, които обаче все още са твърде малки за да снасят яйца или да оплождат кокошки, третото ограждение е само за пораснали петли и не е много голямо, там се угояват петли за месо, последното четвърто ограждение е за големите кокошки, там има само един петел и една голяма дъсчена колиба, там и дворното място за кокошките е по-голямо. Самата колиба пък е разделена на три части, всяка с отделен вход. Входовете са затворени с дървени врати, но не е никак трудно да бъдат отворени. Дървените лостчета се измъкват лесно със зъби. Промъкнах се тихо в четвъртото ограждение и измъкнах резето на първата вратичка. Тихичко се промъкнах вътре и захапах за врата първата попаднала ми кокошка. Прешлена й веднага изпука и тя след като прерита два пъти с крак падна безжизнена. Другите кокошки обаче веднага се разбудиха и вдигнаха паника. Измъкнах удушената кокошка навън и се върнах за втората. Беше ми по-трудно този път, защото кокошките беснееха и се мятаха и мина известно време докато захапя някоя от тях. Борбата този път бе по-голяма и малко се поуморих. След като и тази кокошка спря да се мята я замъкнах навън и се отправих към оградата. Оставих я в двора на необитаемата къща и се върнах за втората кокошка. Тъкмо я замъквах към оградата, когато ме изненада кучето на кмета. Лая му отекна из цялото село, чувах тежкото му тичане. Веднага оставих кокошката и се втурнах с всичка сила към дупката в оградата. Тъкмо се бях промушил през оградата когато усетих натиск върху опашката си. Нечии зъби се бяха впили в нея, извърнах се и видях кучето бясно да върти глава опитвайки се да ме измъкне обратно в градината. Тогава предприех крайно рискувания ход и…

Бележка на редактора: И за мое съжаление уважаеми читатели, продължението на разказа липсва. Третата страница върху, която е написан явно е претърпяла инцидент, мастилото е размазано по целия лист, нищо не се разчита. Вероятно дъждовна вода е попаднало в скривалището, за което Матю спомена няколко пъти, и е намокрила листа. Уви, почти е невъзможно да се разчете каквото и да било от тази трета страница. Успях да извадя само откъслечни фрази и думи сред които: “…одевешния приятел, вече разбуден, съзрял ме отпрати бутилка срещу ми. Удара ме завари точно срещу входа на кметството и олюлявайки с…”, “…рята се разрази с всичка сила, гръмотевиците разтърсваха прозорците на пор…”, “…морен, че се проснах на пода и зас…”